Така му тръгна на март от самото начало – на пудра, чистота и бели цветя. Женски месец, какво да правиш.
Повтарям се с белите цветя не защото съм се изчерпала откъм идеи (добре де, само малко), а защото усещам как в мен полека узрява желание за белоцветен парфюм – Истински Голям Белоцвет, тубероза и жасмин, знойна плът и призрак лек. Все още е в зародиш, долавям го като смътно трептене, но е там.
Миналата година по това време бих се изсмяла на идеята да си купя белоцветен парфюм, но сега… сега вече не съм толкова сигурна. Което идва да ми покаже, че се променяме и парфюмните ни вкусове се променят заедно с нас, адаптират се към вътрешните ни трансформации. И това е страхотно всъщност, защото не позволява заблатяване на сетивата и нагласите. А аз с вълнение се приготвям за лов на бели цветя. Скоро.
*“Магнолии“, Фрида Кало, 1945 г.
